Картите таро в класическия си вид представляват гадателско средство, познато от древни времена. Произходът им е неясен, като мистерията около това откъде е започнал пътят им привлича ежегодно нови техни почитатели. Според някои те са донесени в Европа от преселници от Индия, други ги свързват с Древния Египет. Има и такива, които ги свързват много тясно с кабалистичната еврейска традиция или с походите на кръстоносците. Съществува и теория, че са били създадени след пожара в Александрийската библиотека, за да вложат в тях закодирани езотерични знания.
Какъвто и да е произходът на картите, може да се кажат със сигурност две неща – откога датира най-ранната колода в европейските земи, на първо място, както и това, че те определено са дали начало на познатите на всеки игрални карти. Най-старата колода е открита около 1315 година, Флорентинската колода, от която произлиза Венецианското, или Болонско, таро. През 1393 година Жак Гриньор, художник, рисува за крал Шарл VI три колоди карти, за негово забавление. 17 карти от тези колоди са запазени в Париж, в Националната библиотека. Ползването им скоро след това става масово, биват използвани както за предсказване на бъдещето и гадания, така и за всевъзможни игри. През 1423 година биват анатемосани, заедно със заниманията с какъвто и да било вид хазарт, а през 1463 година английският крал Едуард IV забранява внасянето им в своята държава. Няма нужда да се обяснява, че подобни забрани съвсем не са сработили, след като днес можем да се занимаваме с това старо гадателско изкуство. През 18 век Антоан Курт де Гебелин се занимава с щателното описване на картите. Негов ученик е Жан-Батист Алиете, наричан още Етейла, който става професионален гадател, или таролог. Написва може би първите структурирани учебници по темата.
Кога картите Таро се появяват в Европа?
Картите Таро се появяват в пълния си блясък на европейската езотерична сцена, когато френският окултист, розенкройцерът Елифас Леви, публикува труда си Учение и ритуал на висшата магия през 1854 година. На тази тема пишат и Макгрегър Мадърс, Артър Едуард Уейт, създатели на ордена на Златната Зора, както и Дион Форчън. Най-широко ползваната колода в наши дни е тази на Артър Уейт, създадена от художничката Памера Смит. Съществуват стотици нови колоди – или, по картоиграчески жаргон, тестета – на карти Таро, от интерпретации на традиционните изображения до странни хрумвания на десетки художници, както и символи от популярната култура, та чак до колоди, създадени само заради комичния ефект от ползването им.
Тук http://taroteca.multiply.com/ можете да разгледате много образци. Няма добри и лоши колоди, има само предпочитания. Много често в съвременните колоди се ползват заемки от други области на езотеричното познание – астрологически съответствия, Дървото на живота от Кабала, нумерология, митология, различни символни означения. Картите могат да се ползват както за чисто забавление, така и за сериозна психологическа работа, със самия себе си или с клиент, наричан още питащ. Представата за тях като магически и мистични съвсем не е далеч от истината, но профанизирането им чрез превръщането им в част от модерния живот, приказките за врачки там, където можем да говорим единствено за гадатели и, още по-точно, таролози, е непрепоръчително. С Таро може да бъде постигнато много, а може и да не бъде постигнато нищо – това зависи от нагласата на този, който ги ползва, и дори в моменти на игра тя трябва да бъде нагласа на уважение.
Тарото е може би най-пригоденото за начина на мислене на съвременния западен човек средство за вглеждане сам в себе си, може да се използва както за разбиране на собствените мотиви, така и за събуждане на интуицията, а играта на навръзване на изображение и значение може да бъде повод за много часове забавление.
Сп. Пудриера предоставя възможност на своите читателки да зададат въпрос относно работата им, любовта и всичко, което ги вълнува във форума и да получат отговор от нашата дама, която гледа на карти таро.
