Браво на жените в рали Дакар
За зло или добро еманципацията си казва думата и в спорта, както и във всяка сфера на живота и политиката. Почти не останаха спортове, където мъжете са единствени господари. Така е и с рали „Дакар”. Желанието за изостряне на чувствата и търсенето на силни усещания при жените е също толкова силно и много от тях приемат предизвикателството да се борят с несгодите на пустинята, със собствените си страхове и с предразсъдъците.
Жена взема участие в ралито още през 1979 г. (тогава то се нарича рали „Париж-Дакар”). Това е Тиери Сабин. Тя полага началото и оттогава жените винаги дават своя дял в ралито в по-малка или по-голяма степен. Те се състезават както с мотоциклети, така и с автомобили, единици са дори пилоти или навигатори на камиони.
Особено вдъхновяващ е примерът на легендарната германка юта Клайншмит, която през 1993 г. става четвърта при мотоциклетистите, и после след дълга и упорита работа през 2001 г. печели състезанието с автомобил – Мицубиши Паджеро.
Жените в рали „Дакар” са от различни националности, раси и континенти, но ги сближава любовта към риска и високите скорости, а може би и стремежът да покажат, че не отстъпват в нищо на мъжете. Освен всичко друго те събуждат възхищение и правят състезанието по-емоционално и романтично.
През 2010 г. за жените няма особено вълнуващи победи в рали „Дакар”, но да не забравяме, че участниците са много, а победителят е само един. Много мъже също са разочаровани и все пак тръпката от преживяването на това грандиозно състезание е незабравима. Пък и животът е пред тях, победата ги чака някъде в бъдещето.
Ако не голямата награда в ралито, то снимката на годината от рали Дакар се присъди на нежния пол – Нашата Писаренко:
