“Хората, които са родени, когато слънцето се намира в знака телец, са обикновено хора с весел нрав, възвишени мисли, приветливи и мили в общуването. С търпение и вродена настойчивост те преодоляват всякакви препятствия Съдбата им благоприятства далечните пътешествия. Скъпоценните камъни “бирюз” и сапфир ще им донесат щастие.” Това е написал за родените под знака на Телеца астрологът Авогадо.
Синият тюркоаз, който някога е наричан от поетите “небесен камък” (ацтеките са вярвали, че това са вкаменените сълзи на бога, които падат от небето), във всички епохи са смятани за талисмани, помагащи в сърдечните дела. В древността тюркоазът, а както и другите скъпоценни камъни в син цвят са били отнасяни предимно към богини – в Египет- на Изида, а в Гърия и Рим – Афродита и Венера.
Каква е традицията, която е свързана с този вид камък?
По традиция с такъв камък се давали пръстени при обричането, за да засвидетелстват сърдечните влечения на двамата младоженци. Те били символ на неизменна и вечна любов. В средните векове са вярвали,.че ако иска една жена да привлече даден мъж, то трябва незабелязано от него да пришие някъде в одеждата му тюркоаз. Вероятно именно тези свойства на тюркоаза са били причината той да е смятан за подходящ талисман за момичета и млади жени. Още в 19 в са смятали, че този е един от подходящите камъни за девиците. Най- добре е било те да са момичета под 20 г. възраст, а това е означавало, че жени, които са над 30 години омъжени или не е трябвало да се откажат от украшения с тюркоази, защото те са подходящи само за младите девойки. През средните векове тюркоазът е бил използван, като лечебно средство срещу безсъние и кошмари. Ако искате да използвате тези негови свойства е било нужно тюркоазът да бъде поставен в сребърен обков, като пръстен или колие. Смятало се е също,че ако носите тюркоаз, то това ще ви предпазва от падане от кон и поради това голяма част от униформите на кавалеристите са били украсени с този камък.
Сапфирът, както и тюркоазът се е смятало, че е талисман на влюбените и новобрачните. Украшенията от сапфир са били особено модни в епохата на възраждането и барока. Най- великолепните сапфири в Европа през 15 в. са принадлежали на Мантуанската херцогиня- Изабела Д’Есте Гонзага. Тя била много красива и умна, но попада в дългове и това налага да заложи при венециански лихвар една от най- прекрасните сапфирени диадеми в света. Но тя много обичала тази диадема и когато залага истинската поръчва на придворния златар да изработи фалшификат на оригинала, като сапфирите са заменени със стъкла. Копието се получава толкова хубава, че дори, когато истинската сапфирена диадема се връща в съкровищницата на херцогинята тя продължава да се явява с копието. Сапфирите са били не само талисмани за любов и са пазели против уроки, но също така са били считани за “талисман на мъдрите”,защото са възбуждали у собственика си жажда за познания, укрепвали паметта, правели хората разсъдливи и благоразумни. За тези, които са страдали от сърдечни заболявания, астма, невралгии средновековните лекари са препоръчвали да се носи сапфирен камък на лявата ръка или още по-добре гривна със сапфири и болежките ще бъдат забравени.
