“Който идва на този свят по това време обикновено се отличава със сила на духа. Съдбата му е да ръководи другите, рядко му се случва да служи на някого, той упорито се стреми към целите си.”- това е написал за родените под знака на овена Доменико Мариа Навар. Той пише още: “брилянтът (елмазът)- най-скъпият от всички камъни, гарантът и рубинът ще им донесат щастие”. Това е най- красивият и скъп от камъните, за него Хафиз казва, че “в него дъгата е заключена завинаги”. На брилянта са приписвани много чудодейни и необичайни сили. Но се е предполагало,че носи на притежателя си късмет във всяко начинание Предпазвал е от болести и рани, придавал е смелост и мъжество в боя, дори ловецът, който го е носел на лов се е смятало,че няма да се върне с празни ръце. В средновековието се предполагала,че ако зашиеш един брилянт в дрехата си това предпазва от лоши очи и зъл чар. Дори до днешни времена в Индия и Иран съществува обичай при кръщаването на новородено дете, бащата да изсипва върху главата му люспи от диаманти, което ще донесе на детето в бъдеще здраве, благополучие и дълъг живот.
Къде е най-добре да се носи брилянтът?
Брилянтът като талисман е по–добре да бъде носен на лявата ръка или на шията. Най- добре е камъкът да има възможност да се допира до кожата тогава действието му е най- силно така,че когато бъде изработен за пръстен трябва непременно да има възможност камъкът да се допира до кожата на притежателя си. Но е съществувало едно много важно условие за действието на камъка- да бъде получен от притежателя си по честен път, тогава ще му донесе щастие. Красотата и ценността на брилянтите показва обратната перспектива и е подтиквала към съвсем друго поведение. Диамантите са били обект на алчност, грабежи и убийства. Оттук идва и легендата за проклятието, което носят скъпоценните камъни на притежателите си. Почти за всичките знаменити брилянти имат по една дълга история. Така например не безвестният диамант “Кохинор”(“гора света’) в продължение на много години е бил собственост на индийски махараджи и властелини. Като военен трофей той попада в Делхи, а през 1739г шах Надир завладява този град и диамантът става негова собственост. Доста години по – късно след колониализацията на Индия от англичаните този диамант става притежание на кралица Виктория. Той е цели 108.3 карата и може да бъде видян в съкровищницата на Великобритания. Според мнението на познавачи или по- точно на някои от тях по- хубав от двата диаманта е диамантът “Орлов”, който украсява скиптърът на руските царе. “ Орлов” е по- чист о т водата и притежава нежен синкав оттенък. Според преданията той е бил свещен камък и преди много години е бил едното окото на златната фигурна на индийския бог Брама в храмът Шерингхама. Легендата твърди,че този храм е бил под много строга охрана, но френския войник Ив Дерош е успял да открадне този диамант. Французинът бива убит, но преди това продава скъпоценността на един търговец и тя попада при един от най- големите любители на брилянтите вече споменатият по- горе шах Надир. След смъртта на шаха -“Деятинор”- или както го наричал шаха – “Морето на смъртта” преминава от ръка в ръка, като най- накрая е закупен от княз Орлов в Амстердам като подарък за Екатерина II.
Необичайна е също съдбата на още един индийски диамант тежащ 55 карата- Санси. Той бил талисман на бургундският херцог- Карл Смелия, който никога не се разделял с него като смятал ,че този камък му носи щастие. След като херцога бил убит и ограбен в битка при гр. Нанси диамантът сменял много собственици и бил продаван за смешните цени от 1-2 талера. Барон Санси.(оттук и името на брилянта) купува този камък, той бил голям авантюрист и комарджия, но скоро след това започва да губи късмет в игрите и с налага да заложи диаманта заложи. Но по пъти да бъде заложен брилянта, слугата на барона е нападнат то бандити, знаещи какво съкровище носи той и тогава верният слуга, за да не предаде на бандитите диамата го гълта и умра от раните нанесени му в боя. Баронът го погребва с почести и тук става най- интересния момент в историята на този камък- баронът не знае какво се е случило с него. Той отива при една ясновидка, за да разбере какво се е случило с камъка и узнава, че всъщност той е в тялото на починалия и погребан вече слуга. Така баронът решава да извади тялото на слугата и намира диаманта си, но това е било строго забранено от инквизицията и поради деянието му му се налага да избяга в Англия. Там той продава диаманта и скоро умра от болест. Санси е принадлежал известно време на английският крал Иаков, но при изгнанието му, което той прекарва във Франция се налага поради е в парично затруднение да продаде диаманта на кардинал Мазарини. След смъртта на кардинала камъкът остава в съкровищницата на краля, като последен от френските крале го е притежавал Людовик XVI.. След гилотинирането му Санси се появява за кратко в съкорвищницата на испанските крале, а по – късно е купен от княз Демидов. След октомврийската революция Санси е продаден в Париж и е купен от махараджа в Пиатал.
Съществуват много още красиви брилянти, но сред тях изпъкват особено много два камъка от колекцията в Дрезден, които са принадлежали на полския крал Август Силния. Първият е т. нар.-Зеленият брилянт от Дрезден” и Август е украсявал шапката си с него, а вторият се нарича “белият саксонски брилянт”, който е подарен на фаворитката на Август -графиня Ана Козел. Най- големият от цветните брилянти се нарича “Хоуп”(НАДЕЖДА), като се счита, че този камък носи нещастие, тъй като почти всички негови притежатели са умирали от насилствена смърт в това число и Мария Антоанета. Най- големият от всички диаманти се нарича “Cullinan” и в необработен вид той е тежал 621 гр. По късно този диамант е разделен на 105 по – малки диаманта, като най- красивият от тях се нарича “звездата на Африка” и той тежи 503.2 карата.
